сряда, 2 април 2014 г.

Лудо влюбени в таланта

Беше последната вечер на март. По чиста случайност последният ден от женския месец съвпадна с началото на новата седмица. Пред Червената къща се беше събрала малка тълпа от посветени, които очакваха с нетърпение началото на един концерт, гарниран с прожекция на български филм.

Музиката, песните и актьорската игра бяха обединили зрителите, поканени в социалната мрежа на събитието и двата часа минаха неусетно като към тях имаше по чаша хубаво червено вино, което заедно с музиката стопли душите.

Под светлината на прожекторите беше един самороден талант, който завладя сетивата на дошлите в уютната зала. Силвия Станоева освен добра актриса се оказа и чудесна певица, която под звуците на пианото на Васил Пармаков и китарата на Блаже Димитров направи свои интерпретации и аранжименти на страхотни песни.

По ирония на съдбата преди по-малко от година за първи път гледах Силвия на същото място в провокативната театрална постановка Клер&Мадам&Соланж - Игра на живот и смърт заедно с Иво Желев и Касиел Ноа Ашер. Тогава заведох мой приятел, който не хареса представлението, но аз бях впечатлен.

По програма точно на 31 март трябваше да се играе същото представление, но заминаването на Иво Желев в чужбина наложи извънредния концерт и филм, на които имах удоволствието да присъствам.


Беше интересно да правя опити да разпозная парчетата и кой ги изпълнява в оригинал, но омагьосването започна с I put a spell on you и мина през Crazy in Love, My funny Valentine, With or Without you, Enjoy the silence, Hit the road, Jack, Toxic  и завърши с Stay, за да накара свидетелите да останат  и за прожекцията на филма, която беше втората част от  програмата.

"Шшшт... Попей ми!" е среднометражен филм от 36 минути на двама млади режисьори Андрей Волкашин и Петър Вълчев, който на фона на красива природна картина разказва за живота и съдбата на две проститутки, които бродейки из зелените нивя търсят своята истина и своето късче щастие.


Бях гледал трейлъра преди година, но така и не успях да стигна до прожекция по една или друга причина, но за всяко нещо си има и място и време, а това в последната мартенска вечер след обилна порция от музика, бе най-подходящо за мен. Някои неща във филма ми харесаха, а други не, но накрая разговорът с двамата режисьори и Силвия направи преживяването още по-пълно и отговори на доста въпроси.

Накрая ще препоръчам да чуете и да видите Силвия и на концерт и във филма и в театъра. заслужава си. А сега шшшт... попей ми....


Снимка: Борил Радойков




сряда, 12 март 2014 г.

Дълбока космическа музика от Yen

Дълбоко навътре стигат акордите и текстовете на немската група Yen, която пее на английски и има интерeсна история, която съвсем неслучайно се преплете с мен преди 4 години.

Беше октомври и се разхождах в хубавото слънчево време по главната улица на Щутгарт, когато погледа ми бе прикован от четирима ентусиасти, които седнали на стар диван свиреха с настървение, страст и с две кухарки събираха любопитството на тълпата.

Аз също се присъединих, погледах, послушах това, което се оказа SOFA - so good tour. Групата обикаляше немските градове и свиреше на улицата безплатно и раздаваше картички, на които бе указан часа и клуба, където свиреха същата вечер, вече срещу вход и с електрически инструменти. Аз също си взех такава, но така и не отидох там вечерта...

Не зная защо, но вокалистката, която е и единствената жена в бенда, ми се стори адски позната като излъчване и лице. Първата песен, която чух бе едноименна и на нея бе кръстена тяхната обиколка и предшествалия я втори албум. 

Дотук - добре. Това е преводът на So far, so good, но за да има игра на думи и закачка, те бяха махнали едно "R"  и бяха съединили първите две думи и се получи думата диван, sofa, който използваха при турнето си. Самата песен е доста жизнерадостна и носи оптимизъм и предизвиква усмивки. Нейният клип също си заслужава, а да си призная го ползвах в две мои презентации като лектор като добър завършек.

)

Винаги, когато имам нужда от добро настроение, си пускам това видео и всичко се подрежда. Още на следващия ден потърсих в голям музикален магазин техен албум, но се оказа, че има само един Deep inside, който им е първи и за съжаление нямах възможност да си позволя да го купя. Много често ми се случва, когато пътувам в чужбина и видя и харесам дадено нещо и не успея да си го взема по една или друга причина, да съжалявам много и да го искам все повече.

Когато се върнах посетих сайта им и профила им в myspace и харесах страницата им във фейсбук и дотам. Три години по-късно за Коледа получих от сестра ми като подарък трите им албума, което ме направи много щастлив и ги слушах постоянно през почивните дни и все повече ми харесваха и чувах нови страхотни парчета. Стилът им е смесица от рок, пънк, джаз и неподправена щипка страст и любов. Повечето текстове са автобиографични и редуват бързи и бавни мелодии.

На 20 януари моят абонамент за техния канал в youtube ми съобщи, че имат нова песен с видео, която е и единствената на немски език и не мога да не Ви я пусна, а отдолу немскоговорящите ще си намерят думите, които също са вдъхновяващи и казват, че всичко си зависи само от теб.

)

И както се случва на концертите към края следва представянето на групата. Вокалистка е чаровната Yen-Hwei Anetzberger, на която е кръстена и групата. Първото и име на езика мандарин означава красив и явно красиви хора са призвани да пишат и изпълняват и красива музика.  Christian Fütterer е  соло китаристът, а брат му Steffen Fütterer свири на бас. На барабаните е Benjamin Heckmann. Групата е основана във Франкфурт през 2003 - 2004 година, но издава първия си албум едва през 2008. Ето и кои са албумите им поред на номерата:

Deep Inside (25 January 2008)
Sofa - so good (28 August 2009)
Into the Sun (25 January 2013)

Явно януари е продуктивен месец за тях, щом пускат и нова песен тази година именно през януари и вероятно тя може да стане част от четвъртия им албум, който чакам с нетърпение, а мечтата ми е да отида и на техен концерт в клуб да ги видя на живо и на сцена.

А дотогава Ви оставям с едно последно тяхно акустично изпълнение на балкона през нощта, което е нежно послание за Лека нощ от мен и от група Yen. Спете дълбоко в космическата нощ и сънувайте звезди ;)

)




четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Вечер след работа

Тя затръшна входната врата и проблемите и грижите останаха на прага. Чакаше този момент цял ден. Освободи товара на дамската чанта, която тежеше цял тон и освободи краката си от затвора на високите токчета и се пренесе в уюта на дома. Умората и изтощението се показваха от всяка пора на лицето и, а тя нямаше търпение да се отърве и от дрехите, за да вземе освежаващ и горещ душ. Водата винаги носеше спасение, успокоение и свежест.

Легна рано в леглото и след като направи преглед на безинтересната телевизионна програма и разгледа дамското списание, реши да отвори наченатата предишната вечер книга и да потърси второ спасение в главните и герои. Както обикновено заспа след първите 12 страници, сънувайки 12-те отминали месеца на предишната година.

Лека нощ и приятни сънища, работещо момиче!

А.А.

неделя, 16 февруари 2014 г.

Вдъхновението

Вратата бе леко открехната и през нея се прокрадваше слабата светлина на нощната лампа. Нощта бе дошла с тъмната си мантия и бе покрила града с тишина и нежност. Книгата лежеше обърната към килима наполовина прочетена и донесла съня на изморената си читателка. Черните букви на белия лист се бяха спотаили в очакване на своето прочитане и намиране на смисъл и нови познания за жадните очи на своята господарка. 

Хартията и корицата ухаеха на ново, недокоснато и предизвикваха смисъла, който караше всеки нов читател да препуска през страниците с надеждата да открие нещо интересно, любопитно, поучително и нещо, което да сподели на своите приятели и познати. Последната страница чакаше своята усмивка, въздишка или радост, която щеше да добави последния акорд и да се пъхне на топло сред други книги на лавицата. Там рискът да бъде отново отворена и прочетена се свеждаше до минимум и цялостта се запазваше чиста.

Писателят седеше на неудобен дървен стол, подпрял с двете си ръце тежката глава и галейки небрежно своята тридневна брада, търсейки вдъхновение там някъде между космите и под сбърченото си чело. Наближаваше полунощ, а това бе времето, когато Музата го навестяваше понякога и го караше да пише върху белия лист, да трака на пишещата машина "Марица" и мислите му да се леят като марката на своя основен инструмент за въздействие. Тази нощ обаче тя закъсняваше и май бе на път да пропусне новите словосъчетания, натракани набързо в тихата нощ. Сънят обаче бе тук и правеше всичко възможно да натовари с тежест клепачите на автора.

Понякога борбата между съня и музата завършваше с недовършени строфи и отпусната глава на меката възглавница. Какво ще спечели всеки нов читател и какво ще загуби всеки стар автор е неизвестно и не толкова интересно. Сънищата и мечтите винаги могат да намерят място на някоя страница така както в някое топло легло може да се намери място за още един читател.

Лека нощ!

.................

А.А.

събота, 8 февруари 2014 г.

Третият рожден ден на сина ми

Третият рожден ден на сина ми се падна в третия ден от седмицата. Затова празненството бе в неговата ясла с торта в негов стил с отпечатани камиони, коли, трактори, самолети и други превозни средства. Благодарение на факта, че оставихме фотопарат се наслаждаваме на снимки от празника в детското заведение, където Марта и Брияна са го целунали и поздравили за рождения ден, а всички останали са му пяли песничка с весели шапки за рожден ден.

На една от снимките той показва с пръсти на колко години е, а усмивката показва колко е щастлив и доволен, макар и небрежен и лежерен в този ден. Вечерта само ние скромно отпразнувахме в повода, а най-важни за него бяха подаръците.

Стар хипарски автобус, кола, килимче с пътища за колите, пожарна, одеалце и възглавница за пътуване в кола бяха нещата, които го зарадваха и направиха празника му пълен с игри. Тази събота вече с домашно приготвена торта (виждате я на снимката) отново на автомобилна тематика отпразнувахме празника и с моите родители.

Най-вече изводът от празнеството е, че синът ми порастна с още една година и вече се държи на положение, самостоятелен е и се справя с всякакви ситуации без да му пука много много и да постига целите си. Най-много ме радва неизчерпаемата му енергия, вечната му усмивка, закачливост и готовност за игри и лудории. Впечатлява ме как и какво говори и си записвам нови непознати думи като ниткаво, нътка, месахури и други.

Постът ми в блога бе добър повод да си припомня какво съм писал за първия и за втория рожден ден на сина ми.

Честит рожден ден, моето момче! Бъди здрав, усмихнат, весел и щастлив! Обичам те!

вторник, 21 януари 2014 г.

Разделни боклуци

Разделяй и владей! Това мото може да сложат като свой слоган компаниите в България, които се занимават с разделното събиране на отпадъците. Точно преди седмица смяната на фирмата, която обслужва столичния квартал Младост, накара стария концесионер Булекопак да събере своите жълти контейнери и да остави жителите му без опция за изхвърляне на разделния боклук.

Това ме накара да звъня до старата и до новата фирма Екопак България в търсене на информация, кога ще има място, където да изхвърля събраните разделно от мен отпадъци от хартия и пластмаса. За съжаление старата фирма вече не се интересува от това, което се случва и събирането на кофите е последната нотка от работата и на тази територия. Новата фирма не отговаряше на посочения телефон и затова потърсих отдел Екология в Община Младост, където ми отговориха, че още няма яснота, кога ще има нови кофи. Не искаха дори да съобщят, коя е новата фирма, а след като разбраха, че вече зная, съобщиха, че до края на януари се очаква да се подпише договора с нея и след това ще дойдат и техните контейнери. Дотогава ме посъветваха да събирам и пазя боклука вкъщи и ме похвалиха, че събирам разделно.

Копирам тук съобщението от виртуалния пресцентър на Столична Голяма Община, което ми даде малко светлина в тунела:

Нова организация за разделно събиране на отпадъци ще обслужва район „Младост“
3.1.2014 г. 
   

   Новата организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, която ще обслужва район „Младост“, е „Екопак България“ АД. Предстои зареждане на съдове за разделно събиране, съгласно сключения със Столична община договор. 
   От 6 януари 2014 г. (понеделник) организацията „Булекопак“ АД ще започне да прибира своите съдове (жълти и зелени) за разделно събиране от район „Младост“. „Булекопак“ АД продължава организиране на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки в районите „Искър“ и „Нови Искър“. Съгласно договора със Столична община, в двата района ще бъдат разположени контейнери на предварително определени места (2 бр. жълти и 1 бр. зелен контейнери), които гражданите да могат да използват. 

Седмица по-късно в цяла Младост още няма нито един жълт контейнер и това ме принуди да изхвърля боклука си в квартал Изток в кофите на Екопак България, които с нетърпение очаквам да се появят и в Младост. Сигурно си има процедура на действие, но според мен едно съгласуване за подмяната между двете фирми и общината може да има, и нещата да стават плавно и постепенно, и да няма толкова голям интервал от време без място за изхвърляне на разделния отпадък.

Преди две години отново имаше повод да се обаждам на Булекопак, защото намалиха драстично своите жълти контейнери и тогава любезен техен служител отново се възхити на факта, че хвърлям разделно, но прехвърли вината на инспекторите от общината, които преценили, че на това място кофите с жълт цвят не били ефективни. Не успях да се преборя да ги върна, а от общината тогава казаха, че фирмата прави икономии. Резултатът е, че вместо на 50 метра ходих 500 метра да изхвърлям разделния боклук.

Друг факт, на който се натъкнах преди време в района на Лъвов мост е, че същите жълти пластмасови контейнери се използват за битов отпадък, което бе обозначено с лепенка на тях.

Как тогава да възпитаме поведение и разпознаване на цветовете за разделно събиране? Зеленото е за стъкло, а жълтото за пластмаса и синьото за хартия и картон, но на много места сини липсват и се събира общо  само в жълтите.

Събирам разделно откакто се нанесох в настоящето жилище и уча и децата ми да го правят и те вече знаят в коя кофа какво се изхвърля. Отделно събираме и батериите и стари телефони, които изхвърляме на обозначените места в магазините и детските градини. Всяка година в Младост има и пункт за събиране на лекарства и сиропи и там също предаваме разделно събраното през годината.

Виждал съм в Англия как всеки ден се събира разделно различен отпадък, който изнасят пред вратите си, а и в Германия видях какво се случва с разделното събиране. Последният ми положителен пример е от Норвегия и мисля, че все още има какво да учим в тази насока.


Много пъти познати ме упрекват, че нямало смисъл да се събира разделно при положение, че все още няма такъв завод, който да преработва боклука и че камионите събирали всичко заедно, но за мен важното е да свикнем да го правим, а в един момент тези усилия ще бъдат възнаградени. Все още вярвам, че може да променим това, за да бъде страната и населените ни места по-чисти, защото на никой не му е приятно да живее в кочина, но хвърля боклук безразборно на улицата, където е ничия земя.

Човек е това, което изхвърля на боклука. По боклуците им ще ги познаете. Все максими, които носят своята истина, а се надявам поне да дам добър пример на децата си и един ден да живеят в по-чиста и подредена среда. А дотогава един съвет от мен: Събирайте и изхвърляйте боклуците си разделно!




понеделник, 6 януари 2014 г.

7 астрални години

Някоя сутрин просто се събуждаш и осъзнаваш, че са минали 7 години. Така се случи и в неделя, когато за втори пореден път годишнината ми от постъпване на работа в сегашната ми фирма се оказа почивен ден.

Вече трета поредна година отбелязвам тази дата, но този път е по-специално. Числото 7 е свещено и важно, а също така и мое любимо, защото се среща два пъти в годината, в която съм роден и веднъж на рожденната ми дата. 7 са и дните в седмицата. Първите 7 години са най-важни в живота на един човек и в тях той се изгражда като характер и личност. Виждам го и у дъщеря ми, която тази година също ще сложи тази цифра на тортата си през септември.

7 години в една компания никак не са малко, но са достатъчно време, за да минеш през добро и лошо, да научиш доста нови неща и да имаш много колеги (поне в моя случай). Това е едно добро начало и се надявам през тези година да съм се доказал и да съм постигнал лично удовлетворение от работата, която върша.

Разбира се, че имам и пропуски и грешки, но ако не ги направиш, никога няма да се научиш. Най-важните неща, които научих за това време са да търся решението на проблема, а не виновникът. Научих се на търпение и да приемам хората и техните предимства и недостатъци и да търся детайлите и малките неща, които правят живота красив.

Признавам, че имаше доста стрес, напрежение, критични моменти и доста промени в мен, но в крайна сметка мисля, че всичко това е за добро. Бъдещето ще покаже, а там ме очакват куп нови и непознати моменти и предизвикателства, за които мисля, че имам потенциал ;)

Накрая ще цитирам част от песента на Ричи Самбора, която смятах да пусна за край на поста, но видях, че вече съм я използвал, и затова смених с друга, която също много харесвам.

Steady wind is blowing
The clouds don't look the same
You can't deny a thunder
When you're living through the rain

Like the moth dances with the light
Sometimes a shadow burns too bright
Shattered silence in the night
You wake up, move on
7 years gone